За книгата: 1989 / Написана не за публикуване, класифицирана от редакторите като „отхвърлени" произведения, стихотворението на Волтер (1694-1778) „Богородица на Орлеан” беше един от най-блестящите антирелигиозни памфлети, които световната литература познаваше. Той предава голямо социално съдържание в фриволни образи. Нейните ярки, кипящи, смели стихотворения не само не са загубили резонанса си в наше време, но, напротив, са получили голям резонанс поради своя сатиричен патос Волтер използва един от драматичните епизоди от Стогодишната война между Франция и Англия - освобождаването на Орлеан от обсаждащите английски войски. Волтер развенчава сладникавата и ханжеска легенда за Орлеанската дева като избраницата на небето, създавайки опустошителна сатира върху църквата, религията и духовенството. Пародично играейки върху мотива за чудодейната сила, която произтича от чистотата и невинността на Жана и която се предполага, че е станала ключът към нейната победа над англичаните, Волтер довежда тази идея до абсурд: сюжетът се основава на факта, че моминската чест на Жана е обект на атаки и коварни интриги от страна на враговете на Франция. Авторът извежда на страниците на поемата цяла галерия от развратни, измамни, користни духовници от различен ранг - от архиепископ до обикновен монах. Жана в стихотворението му е червенобуза прислужница в кръчмата с тежки юмруци, способна да отстоява честта си и да накара враговете да избягат на бойното поле. Идеята за поемата очевидно възниква през 20-те години на 18 век. Волтер работи върху него бавно, с дълги прекъсвания. Първите песни са написани в началото на 30-те - края на 40-те години.